\/\/eLcOmE

Латинка

Латинката е едно от най-разпростанените и обичани цветя в градината. На това нежно цвете, възпято в нашите народни песни, са наричани хубавите български момичета. Отглеждането й във всеки дом носи красота и здраве. Съществуват множество сортове, произхождащи от Южна и Централна Америка, които обогатяват и допълват колорита на цветната концепция на градината.

Настанява се в градината или виси в кошници
Най-известен от тях е голямата латинка (Tropaeolum majum). Тя е многодишно растение, но при нашите условия се отглежда като едногодишно. Най-често срещани са компактните форми с височина около 30-40 см, а напоследък и увивните, чиято дължина на стъблото достига до 2,5 м. Те са особено подходящи за тераси и балкони. Цветовете са прости или кичести, с приятен, леко лютив аромат, обагрени в жълто, оранжево, яркочервено до кафяво-червено с жълта или оранжева чашка.

И най-малкия студ може да я унищожи.
Латинката предпочита умерено плодородни и влажни почви. Не използвайте органични и азотни торове, както и не поливайте обилно по времето на цъфтежа. Иначе рискувате цветовете да бъдат оскъдни за сметка на растежа на зелената маса. Латинката е топлолюбиво растение и трудно понася дори и лекото застудяване. Размножава се чрез семена и се засажда в открита земя през март до началото на април. Обилно се самозасява и при благоприятни условия на следващата година може да зацъфти пак. Първите цветове се появяват след около 40-50 дни, които ще украсяват вашата градина чак до есенно-зимните застудявания. Латинката е подходяща и като саксийно растение. За да й осигурите максимално добри условия, изберете слънчево или полусенчесто място на вашия балкон. Оригинално съвременно решение за вашия дом е висяща кошница с увивни сортове с различни багри на цветовете.

Латинката е не само красиво, но и полезно растение. Ако я засадите до лехите с домати във вашата зеленчукова градина, тя ще прогони опасните белокрилки. Латинката ще предпази и зелевите насаждения, защото зелевата пеперуда ще я предпочете за снасяне на своите яйца. Латинката намира приложение и в народната медицина, където е изключително ценна със своя химически състав. Богата е на йод, калий, фосфор, провитамин А и витамините В1 и В2. Съдържа и растителни антибиотици и затова се прилага при грип и леки заболявания на горните дихателни пътища. Помага при климакс и депресивни състояния. Целебни свойства имат цветовете и листата, но най-вече семената. Листата се събират от пролетта до късна есен. Добре се изсушават и се съхраняват в хартиени пликове. А в родината на латинката - Перу, от древни времена с тях се лекуват рани.

Коледна Звезда

Легандата за Коледната звезда: Исус благословил цветето
Като декоративно саксийно цвете, популярно в целия християнски цвят, коледната звезда е произведена за пръв път в САЩ. Нейната родина като храст от семейството на млечките обаче е Мексико. Появата й в страната на ацтеките е свързана с красива коледна легенда. В навечерието на Рождество бедно момиче много искало да остави някакъв подарък пред статуя на Исус Христос в малко мексиканско градче, но нямало нищо. “Исус ще приеме всеки дар, стига да е от сърце”, успокоил го баща му. Тогава момичето набрало от полето сухи цветя и ги поставило молитвено пред статуята на Божия син. На Бъдни вечер сухият букет разцъфнал в големи алени цветове като кървави сълзи за Спасителя.

Коледната звезда (Euphorbia pulcherima) е храст от семейството на млечките. Нейна родина е Мексико. Тя е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от сравнително скоро време и у нас.



Ацтеките са я използвали като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Като декоративно саксийно растение Поинзецията е произведена за първи път в Америка и оттогава става популярна и обичана в целия християнски свят.
Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението. Освен класическите Червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат Поинзеции с бели, жълти, розови и мраморни прицветници.
В българските цветарски магазини се внасят растения предимно от Холандия, които се купуват масово за коледна украса на домове, офиси и магазини.
Мнозина обаче изпитват истинско разочарование, след като веднъж поставена в домашни условия, Коледната звезда загива. Най – упоритите обаче съумяват да положат необходимите грижи, за да запазят “красавицата” и за следващия сезон.

Листата на коледната звезда са елипсовидни с ясно очертани жилки, с дълги дръжки. Във върховете на стъблата листата се променят и образуват розетка, която се обагря в червено и прилича на „звезда". Има сортове, чиито цветове са в розово, бяло, бяло-кремаво дори в зелено. Има и двуцветни варианти.
Същинският цвят представлява няколко дребни цветчета, разположени в средата на цветната розетка.

Въпреки че произхожда от топла страна, коледната звезда предпочита прохладата. Затова е добре да се отглежда на светло място, неогрявано директно от слънчевите лъчи при температура 18-20 градуса.
Тя не обича отоплителни тела, пряка светлина, течение.
Най-добрият вариант за нея е южният прозорец на стая с нормална топлина и влажен въздух.
Не дръжте саксията над парното или близко до отоплителен уред!
През лятото изнесете коледната звезда в градината, на балкона или на друго място защитено от вятъра.

Основното е да се има предвид, че Коледната звезда развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс.
Коледната звезда се тори с комплексен тор през лятото всяка седмица, за да се развие листната маса и на всеки 14 дни, докато цъфти, като торта трябва да съдържа повече калий, за да се подпомогне формирането на цветове.
Растението има нужда от достатъчно светлина и температури 17- 21 С през нощта и 20 - 24 С- през деня в зависимост от сорта. Ако тези температури се поддържат докато Коледната звезда цъфти, се развиват по едри прицветници (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които си наричат "цветове"), но растенията изнежват и стават нетрайни.

Края на януари, се държи на по-хладно място (около 12-15градуса) и се полива много рядко, в края на май стъблата се отрязва на височина до 10-15см. При отрязването те изпускат сок с цвят на мляко, който е силно отровен. За да се спре изтичането на сока, връхчетата на стъблата се обгарят с пламък от свещ.

Растението се полива само с вода със стайна температура, тогава, когато усетите с пръсти, че почвата е засъхнала. В никакъв случай не бива да се преполива.
По време на коледните празници поливайте с малко вода, като държите почвата постоянно влажна. През лятото може да се пръска с вода.

Размножаване: Коледната звезда се размножава чрез вкореняване на зелени върхови резници през лятото. След като се развият корени, резниците се засаждат в не големи саксии 9- 15 см. в богата , порьозна почва, с достатъчно микроелементи, сред които желязото е от особено значение. Засаждат се в саксия с богата на хумус почва.

За да се запазят цветовете за няколко седмици, първото правило е, привечер, към 17 – 18 часа, да се осигури пълна тъмнина в помещението, в което е саксията с Коледната звезда, в продължение на около 14 часа. Лесна за приложение идея е да поставите растението в картонена кутия или кашон. Поинзецията често се напада от гъбни и бактериални заболявания. Те се благоприятстват от много ниските температури и прекомерната влага. Най- честият вредител е белокрилката. Единственият изход е да се купуват здрави растения, да се поддържа добра хигиена и да се пръска редовно с подходящи препарати. Често листата пожълтяват и окапват - причината може да в сухия въздух и висока температура в помещението в което е растението. Възможно е причината да е в прекомерното поливане или пък пълното засъхване на почвата около корените. Пагубни са всички резки колебания в температурата и недостатъчната светлина. Сортовете, които са най- подходящи за отглеждане у дома, са Freedom, Cortez, Star и Lilo и съответно техните разноцветни форми.

Поинзецията се напада от гъбни и бактериални заболявания, които най-добре се развиват при ниски температури и висока влажност, както и от вредители, от които най-упорита и досадна е белокрилката. За да се избегнат неприятностите и тъжните загуби на растение трябва да се купуват само здрави растения и се спазва хигиената от първия миг след закупуването или вкореняването до цъфтежа на желаното растение и да се извършва периодична профилактика със съответните препарати, които се намират по селскостопанските аптеки.

Парад на цветята в Холандия

Аламанда (Allamanda cathartica)

ламандите произхождат от Централна Америка и обхващат около 15 вида лиани и храстчета. Култивират се основно видовете Allamanda cathartica и Allamanda violacea, от които са създадени множество хибриди, някои от които ароматни. Най-често цъфти в ярко жълто, но има лимонени и оранжеви нюанси, како има и червени, винени и кремави хибриди.

Листата на тези прекрасни цветя са кожести, лъскави с дължина 12.5 см, леко извити в края. Цветовете са восъчни, с форма на тромпет и размер 5-7 до 12 см за вида "Hendersonii" и 15 см за вида "Grandiflora". Allamanda cathartica "FLORE PLENA" е с кичести цветове и лек аромат. Стъблата са вдървесинели и трява да се оформят навреме преди да загубят своята еластичност, редовното подкастряне не позволява да се оголят и допринася за по-обилен цъфтеж.

• Цъфтеж – цяло лято.
• За да развие цветни пъпки, Аламандата се нуждае от подкастряне в края на зимата и ярко, силно слънце, минимум 4 часа на ден пряко слънчево огряване и по-възможност по-висока въздушна влага.
• Аламанда изисква максимално количество светлина и топлина, през зимата мин. температура за правилно развитие на растението – 15°С; листата измръзват при температура под –1°С.
• Подхранване на две седмици.
• Обилно поливане през лятото, леко засушаване от ноември до февруари.
• Необходимо е обилно подхранване с универсален тор от края на зимата до есента.
• В началото на март се подкастря на 1 или 2 пъпки и се пресажда преди да е започнала активната вегетация.
• Растенията цъфтят по-добре когато са в тясна саксия.

Бертелотов звездан (Lotus berthelotii)

Звезданът е прекрасно растение за висяща саксия, което все по-често се предлага през пролетта. Той спада към храстите и в основата си образува вдървени полегнали или извити надолу клони с нежни листенца, дълги до 2см, покрити със сребристи власинки. Връхните цветове, групирани по краищата на разклоненията на стъблата, са с дължина Зсм и пурпурни на цвят. Новост на пазара е бакьреножълтият Lotus maculatus „Голдън флаш". За разлика от Lotus berthelotii, той цъфти през цялото лято.

Период на цъфтене: Март - април.
Произход: Острови Зелени нос и Канарски острови.
Месторастене: Светло до слънчево.
Субстрат: Оптимална пръст, глинесто - песъчлива градинска пръст, пръст за балконски цветя.
Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние ЗОсм едно от друго.
Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа равномерно леко влажно, но в никакъв случай мокро. Ако туфите изсъхнат, веднага опадват листата. От февруари до октомври се наторява всяка седмица. Висока потребност от подхранване.
Други грижи: След цъфтежа се пресажда.
Презимуване: Преди да настъпят студовете се прибира, тъй като е чувствителен на студ. Съхранява се на светло и не по-топло от 10°С. Полива се малко.
Вредители, болести: Листни въшки.
Размножаване: Чрез връхни резници през февруари/март или август/септември при температура на почвата 20-25°С. Лесно се вкореняват.
Съвети за оформление: Със сребристите си листа, които през лятото силно избуяват, звезданът дори след като прецъфти е атрактивно растение за висящи саксии, колони или сандъчета по парапета на балкона.

Агератум, мексикански див коноп (Ageratum houstonianum)

Среща се в различни сини и виолетови нюанси. Ботаническото име на отглеждания у нас като едногодишен полухраст е изведено от гръцкото Ageraton. To означава „неостаряващ" и вероятно насочва към продължителния период на цъфтене. В зависимост от сорта, агератумът достига височина от 15 до 6О см, формата на листата му е сърцевидна до закръглена като яйце. Кошничките са разположени в щитове и при чистия вид са небесносини до сребристо сини. За култура в сандъче се препоръчват ниски с компактен растеж Fj-хибриди, като „Синият Дунав" (15 до 20см, средно син), „Северно море" (15 до 20см, тъмносин), „Пасифик" (20см, пурпурно виолетов, с дребни листа), „Блу блейзър" (15см, светлосин), „Атлантик" (20см, ултрамариново син).

Период на цъфтене: Май до октомври.
Произход: Мексико, Гватемала, Белиз.
Месторастене: Слънчево до полусенчесто.
Субстрат: Оптимална пръст, пръст за балконски цветя.
Засаждане: Младите растения, купени готови или отгледани самостоятелно (-> Размножаване), се засаждат в съд на разстояние 20см едно от друго.
Поливане, торене: Богато по ливане и торене на всеки две седмици.
Други грижи: Изрязване на прецъфтелите цветове, за да се появят нови.
Презимуване: Не е нужно.
Вредители, болести: Акари.
Размножаване: Чрез семена от януари до март при температура на почвата 18 до 21°С.
Съвети за оформление: Агератумът е устойчив на вятър и си подхожда с Калцеоларията.
Предупреждение: Агератумът съдържа кумарин, който при чувствителни хора може да предизвика дразнене на лигавицата и алергия, а ако се яде - вътрешни кръвоизливи.

Рафлезията на Арнолд (Rafflesia arnoldii)

Едно от най-големите чудеса в света на растенията е рафлезията на Арнолд. Това растение няма листа, нито стъбло и корен, вижда се само един огромен цвят с диаметър до 1м и тегло до 8 кг.

Рафлезията се среща само в тропическите степи на островите Борнео и Суматра. Открита е през 1818 г. от английския пътешественик Арнолд по време на експедицията му в Суматра. Ето как той описва впечатленията си: "В Пуло Лебас край река Манна съвсем случайно попаднах на най-голямото според мене чудо на природата. Тъкмо се бях отделил за малко от групата, когато изведнъж дотича един от малайските ми прислужници и с израз на безкрайно учудване започна да вика: "Господарю, ела бързо с мене, огромно цвете, прекрасно, необикновено!". Побързах след него и след около 100 метра навътре в джунглата видях огромен цвят, израснал направо от земята. Честно казано, ако бях сам, без свидетели, нямаше да се осмеля да съобщя размерите на този цвят, толкова много надвишаваше големината на цветята, които бях виждал и за които бях чувал. За щастие с мене бяха сър Стемфорд, г-жа Райфълз и уважаемия г-н Полсгрейв – тамошен жител. Макар и учудени толкова, колкото и аз, те можаха да свидетелстват, че казвам истината. Цветът имаше диаметър точно 1 ярд (91 см) и това беше най-поразително".

Наименованието на растението произлиза от презимето на откривателя му - Арнолд - и на спътниците му в експедицията – семейство Райфълз. Рафлезията е паразит, който атакува пълзящите по земята корени на лианите от рода Tetrastigma. Лепкавите и семена покълнват на пропукана кора. Паразитът прониква с нишковидните си израстъци в тъканта на ратсението-госторпиемник, враства се в нея и образува малка цветна пъпчица. Отначало тя изобщо не се вижда на вън, след това се увиличава и след около 9 месеца върху повърхността на коренчето, дебело само 1см, се появява огромна цветна пъпка, приличаща на глава зеле. След като се отвори, се показва огромен цвят с пет месести листа, чиято дебелина може да достигне 2см. Цветовете са червени, а повърхността им е покрита с жълти петна, което ги прави подобни на разлагащо се месо. Това впечатление се засилва от силната миризма на мърша, която излъчва необикновеният цвят. Тя се усеща на разстояние около 15 метра. Примамени от приятната за тях миризма, насекомите от разр. Diptera ( Двукрили) атакуват цвета и го опрашват. Трябва да се подчертае, че в цвета има голяма жлеза, която отделя нектар, примамващ насекомите. В нея може да се събере до 7 л течност. Рафлезията често расте по пътечки, по които минават слонове. Според някои изследователи тези тежки животни смачкват намиращите се в краката им растения заедно с плода и пренасят полепените по стъпалата си семена. Разпространяването на семената може да се извърши и от гризачите, които ядат плода.

Това необикновено растение "се радва" дори на собствен паметник. В хола на Природоисторическия музей в Лондон се намира восъчно копие на рафлезия в естествена големина. По този начин цветът - гигант приветства любителите на природата, които идват да посетят музея.

Вашингтония (Washingtonia)

Вашингтонията е с произход от югозападните САЩ (в Калифорния, Аризона) и Мексико. Това растение е често култивирано в САЩ, в Близкия Изток и Южна Европа – например Хърватия, където те са силно хибридизирани. Вашингтонията образува почти кръгли ветрила, които за разлика от много видове палми, не падат, когато достигнат определена възраст, а се обръщат надолу и обвиват ствола като облечени една над друга фусти. Оттук и точното американско наименование. В търговската мрежа се предлагат:
• Washingtonia robusta от Мексико с блестящи зелени ветрила.
• Washingtonia filifera от Калифорния със сивозелени листа, от чиито сегменти провисват многобройни светли до кафяви нишки (filifera - нишконосеща). Дръжките на листата имат шипове. Основата на листните дръжки заедно със ствола имат живописен вид. Вашингтониите растат доста бързо и в голям съд може да достигнат над 2м ширина и 3м височина.

Каланхое (Kalanchoe)

Лекота на отглеждане: подходящо за начинаещи
Светлина: силна светлина
Влажност на въздуха: умерена

Името на рода Kalanchoe произхожда от китайски. Той включва повече от 200 сукулентни растения, разпространени в тропическа и южна Африка, Мадагаскар, южна и югоизточна Азия до Китай и остров Ява, и тропическите райони на Южна Америка. Повечето видове, които се отглеждат от колекционерите обаче са с произход от Мадагаскар и южна Африка.

Въведение

Каланхоето, известно още и като Бриофилум (Bryophyllum), е популярно, стайно, сукулентно растение от семейство дебелецови с трайни и красиви цветове, което не изисква много грижи. На височина достига до един метър. Поради лечебните му свойства в Русия например го наричат "лекар", а в Европа е популярно като "дървото на Гьоте", тъй като известният немски поет и философ го е наблюдавал и изследвал, и е открил много от тези лечебни свойства. С целенасочени грижи може да се предизвика цъфтеж на каланхоето по всяко време на годината и това го прави изключително полулярно за промишлено производство.

Ванилия (Vanilla)

Ванилията (Vanilla) е род орхидеи, включващ около 110 вида едносемеделни, многогодишни растения. От някои видове (предимно Vanilla planifolia) се извлича подправката със същото име. Името идва от испанската дума vainilla, която в превод означава вагина. Ванилията е разпространена в тропичните и субтропичните зони. Има видове в Западна Африка, Нова Гвинея, както и из тропическите зони на Америка и Азия. За родина се смятат Мексико и околните зони - там са единствените опрашвачи на това растение. В останалите части по света, където тя се отглежда, този процес се извършва изкуствено.
Ванилията е била позната и почитана от Ацтеките, които правели специална напитка от нея-смес от какаови зърна,ванилия и мед,смятана за мощен афродизиак.През 16 век ванилията е пренесена в Европа от испанците.
Растението представлява много дълга лиана. С времето и еволюцията при някои видове изчезва листната маса и остават единствено дългите стъбла. Цветовете са най-често бели или зеленикавобели, по-рядко зеленикави или жълти.
Ваниловата есенция се добива чрез филтрация през алкохол и вода на натрошените зърна,подобно на производството на кафето.Ваниловата есенция е много силна.Тя има голямо приложение и извън кулинарията.Тя се използва при направата на парфюми,пури и ликьори.

Роза (Rosa)

Възможно ли е да се засади в съд царицата на цветята, която, както е известно, има дълбоки корени? Да, ако се подберат сортове с по-малък ръст и корени. Чрез селекциониране са получени многобройни сортове, подходящи за съдова култура. Препоръчват се подобрени във високо стъбло миниатюрни или покриващи земята рози, като "Миниатюрна царица", "Слънчево дете", "Фея" или "Лебедова". В големи и дълбоки ведра като високо стъбло може да се отглежда и очарователната пълзяща роза „Супер Дороти". Подходящи за съдове са предимно ниските градински рози:
• "Марлена", 35см с яркочервени цветове, които цъфтят чисто и са устойчиви на дъжд.
• "Хайнцелменхен", 35см, компактна с кървавочервени, едри и кичести цветове в съцветия, които цъфтят изобилно и непрекъснато.
• "Мариандл", 50-60см с кървавочервени кичести цветове.
• "Шампанер", 60см c аристократично оформени кремави цветове с нежнорозов оттенък.
• "Боника 82", 60см - много кичести светлорозови цветове. Силно устойчива на студ.
• "Голдмари", 60см - кичести златистожълти цветове, които добиват леко червеникав оттенък, когато прецъфтяват. Леко ароматна.
• "Розамунда", 50см - средно големи цветове в силно розов цвят, леко ароматна. Много устойчива през зимата.
• "Оранжев триумф", 60см c оранжево - пурпурночервени цветове. Много устойчива на студ.
Розите в контейнери може да се засаждат освен през зимата и по всяко време. Растенията, купени с голи корени се засаждат в съдове през пролетта. Необходим е добър дренаж.

Период на цъфтене: Юни до есента.
Произход: Произходът не е напълно уточнен. Продават се само културни форми.
Месторастене: Силно слънчево и проветриво.
Субстрат: Богата на хумус, рохкава, глинесто-песъчлива градинска пръст, оптимална пръст, TKS2 с глина.
Поливане, торене: В периода на израстване се полива умерено. Да не се допуска задържане на вода. До края на юли се наторява всяка седмица или през март и юни по повърхността на земята се поръсва запасяващ тор и леко се трамбова.
Други грижи: Прецъфтелите цветове се изрязват, за да може да цъфти отново.
Презимуване: Със защита на открито или в немразовити и тъмни помещения. През пролетта горният пласт на почвата се подновява. Издънките на градинските рози се скъсяват до ширината на дланта, а за подмладяване растенията се изрязват по-ниско. Издънките на високите стъбла се изрязват до 15-20см, слабата или мъртва дървесина и растящите навътре издънки се отстраняват. Ако са пуснали по-късно нови листа, се прищипват, като се оставят 3 листа.
Вредители, болести: Листни въшки, акари, брашнеста мана, ръжда по розите.
Размножаване: Чрез резници от средата на август до средата на септември или чрез подобряване.
Съвети за оформление: За розите са необходими плитки съдове. Те трябва да са високи най-малко 35см, но по-добре е да бъдат 50см или повече.

Гардения (Gardenia)

Това растение е една от най-капризните саксийни култури, но при добри грижи може да живее десетки години. Гарденията е род с около 250 вида цъфтящи растения с произход от тропическите и субтропическите райони на Африка, Южна Азия, Австралия и Океания. Най-известните вида Гардениияса:

Gardenia brighamii
Gardenia jasminoides
Gardena psidioides
Jasminoides Gardenia, Var. radicans radicans
Gardenia taitensis

Тя е вечнозелен храст с тъмнозелени, гланцирани листа с жилава тъкан. Цветовете са самостоятелни или в малки групи, бели до бледо - жълти. Цъфтежа е от пролетта до средата на лятото и много видове са силно ароматизирани.
Тя е една от най-капризните саксийни култури, но при добри грижи може да живее десетки години.

Място: Тъй като произхожда от влажните тропически области, гарденията се нуждае от висока въздушна влажност и ярка, но недиректна светлина. Трябва да се предпазва от силното обедно слънце. Оптималната температура за отглежда е 20-23 градуса през деня и 16-17 през нощта. За да цъфне, се нуждае от малко по-високи температури, а щом пъпките се появят, е от изключителна важност да няма големи температурни амплитуди - това би ги накарало да опадат.

Грижи: Почвената смес трябва да е едновременно хранителна и лека, затова се съставя от повече компоненти – торф, листовка, чимовка, пясък и добре разложен оборски тор в съотношение 2:2:2:1:1. Обича да е кисела, с добър дренаж. В последно време на нашия пазар може да се намери и специално разработена почва за гардении. Полива се с вода със стайна температура - пръстта трябва да е влажна, но в подложката да не остава излишна вода. Зимата се полива по-малко. Пулверизира се често - но трябва да се внимава водата да не засегне цветовете, защото може да покафенеят. Отначало се пресажда всяка пролет, а след това през 2-3 години храстчето се прехвърля в по-големи саксии. Може да има нужда от хелатно желязо, така че е необходимо внасянето му чрез поливка веднъж на 1-2 месеца. Може да се наторява с тор за цъфтящи растения.

Размножаване: Размножава се вегетативно, чрез вкореняване на резници през пролетта – от февруари до април.

Съвет на градинаря: Периода на размножаването съвпада с резитбата на храстчето. Съкращават се всички неправилно развити клонки, изнесени настрани, разкривени или повредени. Стремете се винаги да придавате почти кълбовидна форма. Всички клончета може да поставите за вкореняване. Освободете ги от долните листа и ги подредете в субстрата леко наклонени. Почвената смес трябва да се затопля до 25 градуса. Покрийте съда, за да запазите въздушната влажност. Два - три пъти на ден пулвелизирайте. Ако полагате добри грижи до август ще имате вкоренени резници. През втората му половина ги засадете в отделни саксийки. За да се разклонят още в млада възраст премахнете смело вегетативния връх.