\/\/eLcOmE

Латинка

Латинката е едно от най-разпростанените и обичани цветя в градината. На това нежно цвете, възпято в нашите народни песни, са наричани хубавите български момичета. Отглеждането й във всеки дом носи красота и здраве. Съществуват множество сортове, произхождащи от Южна и Централна Америка, които обогатяват и допълват колорита на цветната концепция на градината.

Настанява се в градината или виси в кошници
Най-известен от тях е голямата латинка (Tropaeolum majum). Тя е многодишно растение, но при нашите условия се отглежда като едногодишно. Най-често срещани са компактните форми с височина около 30-40 см, а напоследък и увивните, чиято дължина на стъблото достига до 2,5 м. Те са особено подходящи за тераси и балкони. Цветовете са прости или кичести, с приятен, леко лютив аромат, обагрени в жълто, оранжево, яркочервено до кафяво-червено с жълта или оранжева чашка.

И най-малкия студ може да я унищожи.
Латинката предпочита умерено плодородни и влажни почви. Не използвайте органични и азотни торове, както и не поливайте обилно по времето на цъфтежа. Иначе рискувате цветовете да бъдат оскъдни за сметка на растежа на зелената маса. Латинката е топлолюбиво растение и трудно понася дори и лекото застудяване. Размножава се чрез семена и се засажда в открита земя през март до началото на април. Обилно се самозасява и при благоприятни условия на следващата година може да зацъфти пак. Първите цветове се появяват след около 40-50 дни, които ще украсяват вашата градина чак до есенно-зимните застудявания. Латинката е подходяща и като саксийно растение. За да й осигурите максимално добри условия, изберете слънчево или полусенчесто място на вашия балкон. Оригинално съвременно решение за вашия дом е висяща кошница с увивни сортове с различни багри на цветовете.

Латинката е не само красиво, но и полезно растение. Ако я засадите до лехите с домати във вашата зеленчукова градина, тя ще прогони опасните белокрилки. Латинката ще предпази и зелевите насаждения, защото зелевата пеперуда ще я предпочете за снасяне на своите яйца. Латинката намира приложение и в народната медицина, където е изключително ценна със своя химически състав. Богата е на йод, калий, фосфор, провитамин А и витамините В1 и В2. Съдържа и растителни антибиотици и затова се прилага при грип и леки заболявания на горните дихателни пътища. Помага при климакс и депресивни състояния. Целебни свойства имат цветовете и листата, но най-вече семената. Листата се събират от пролетта до късна есен. Добре се изсушават и се съхраняват в хартиени пликове. А в родината на латинката - Перу, от древни времена с тях се лекуват рани.

Коледна Звезда

Легандата за Коледната звезда: Исус благословил цветето
Като декоративно саксийно цвете, популярно в целия християнски цвят, коледната звезда е произведена за пръв път в САЩ. Нейната родина като храст от семейството на млечките обаче е Мексико. Появата й в страната на ацтеките е свързана с красива коледна легенда. В навечерието на Рождество бедно момиче много искало да остави някакъв подарък пред статуя на Исус Христос в малко мексиканско градче, но нямало нищо. “Исус ще приеме всеки дар, стига да е от сърце”, успокоил го баща му. Тогава момичето набрало от полето сухи цветя и ги поставило молитвено пред статуята на Божия син. На Бъдни вечер сухият букет разцъфнал в големи алени цветове като кървави сълзи за Спасителя.

Коледната звезда (Euphorbia pulcherima) е храст от семейството на млечките. Нейна родина е Мексико. Тя е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от сравнително скоро време и у нас.



Ацтеките са я използвали като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Като декоративно саксийно растение Поинзецията е произведена за първи път в Америка и оттогава става популярна и обичана в целия християнски свят.
Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението. Освен класическите Червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат Поинзеции с бели, жълти, розови и мраморни прицветници.
В българските цветарски магазини се внасят растения предимно от Холандия, които се купуват масово за коледна украса на домове, офиси и магазини.
Мнозина обаче изпитват истинско разочарование, след като веднъж поставена в домашни условия, Коледната звезда загива. Най – упоритите обаче съумяват да положат необходимите грижи, за да запазят “красавицата” и за следващия сезон.

Листата на коледната звезда са елипсовидни с ясно очертани жилки, с дълги дръжки. Във върховете на стъблата листата се променят и образуват розетка, която се обагря в червено и прилича на „звезда". Има сортове, чиито цветове са в розово, бяло, бяло-кремаво дори в зелено. Има и двуцветни варианти.
Същинският цвят представлява няколко дребни цветчета, разположени в средата на цветната розетка.

Въпреки че произхожда от топла страна, коледната звезда предпочита прохладата. Затова е добре да се отглежда на светло място, неогрявано директно от слънчевите лъчи при температура 18-20 градуса.
Тя не обича отоплителни тела, пряка светлина, течение.
Най-добрият вариант за нея е южният прозорец на стая с нормална топлина и влажен въздух.
Не дръжте саксията над парното или близко до отоплителен уред!
През лятото изнесете коледната звезда в градината, на балкона или на друго място защитено от вятъра.

Основното е да се има предвид, че Коледната звезда развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс.
Коледната звезда се тори с комплексен тор през лятото всяка седмица, за да се развие листната маса и на всеки 14 дни, докато цъфти, като торта трябва да съдържа повече калий, за да се подпомогне формирането на цветове.
Растението има нужда от достатъчно светлина и температури 17- 21 С през нощта и 20 - 24 С- през деня в зависимост от сорта. Ако тези температури се поддържат докато Коледната звезда цъфти, се развиват по едри прицветници (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които си наричат "цветове"), но растенията изнежват и стават нетрайни.

Края на януари, се държи на по-хладно място (около 12-15градуса) и се полива много рядко, в края на май стъблата се отрязва на височина до 10-15см. При отрязването те изпускат сок с цвят на мляко, който е силно отровен. За да се спре изтичането на сока, връхчетата на стъблата се обгарят с пламък от свещ.

Растението се полива само с вода със стайна температура, тогава, когато усетите с пръсти, че почвата е засъхнала. В никакъв случай не бива да се преполива.
По време на коледните празници поливайте с малко вода, като държите почвата постоянно влажна. През лятото може да се пръска с вода.

Размножаване: Коледната звезда се размножава чрез вкореняване на зелени върхови резници през лятото. След като се развият корени, резниците се засаждат в не големи саксии 9- 15 см. в богата , порьозна почва, с достатъчно микроелементи, сред които желязото е от особено значение. Засаждат се в саксия с богата на хумус почва.

За да се запазят цветовете за няколко седмици, първото правило е, привечер, към 17 – 18 часа, да се осигури пълна тъмнина в помещението, в което е саксията с Коледната звезда, в продължение на около 14 часа. Лесна за приложение идея е да поставите растението в картонена кутия или кашон. Поинзецията често се напада от гъбни и бактериални заболявания. Те се благоприятстват от много ниските температури и прекомерната влага. Най- честият вредител е белокрилката. Единственият изход е да се купуват здрави растения, да се поддържа добра хигиена и да се пръска редовно с подходящи препарати. Често листата пожълтяват и окапват - причината може да в сухия въздух и висока температура в помещението в което е растението. Възможно е причината да е в прекомерното поливане или пък пълното засъхване на почвата около корените. Пагубни са всички резки колебания в температурата и недостатъчната светлина. Сортовете, които са най- подходящи за отглеждане у дома, са Freedom, Cortez, Star и Lilo и съответно техните разноцветни форми.

Поинзецията се напада от гъбни и бактериални заболявания, които най-добре се развиват при ниски температури и висока влажност, както и от вредители, от които най-упорита и досадна е белокрилката. За да се избегнат неприятностите и тъжните загуби на растение трябва да се купуват само здрави растения и се спазва хигиената от първия миг след закупуването или вкореняването до цъфтежа на желаното растение и да се извършва периодична профилактика със съответните препарати, които се намират по селскостопанските аптеки.

Парад на цветята в Холандия

Аламанда (Allamanda cathartica)

ламандите произхождат от Централна Америка и обхващат около 15 вида лиани и храстчета. Култивират се основно видовете Allamanda cathartica и Allamanda violacea, от които са създадени множество хибриди, някои от които ароматни. Най-често цъфти в ярко жълто, но има лимонени и оранжеви нюанси, како има и червени, винени и кремави хибриди.

Листата на тези прекрасни цветя са кожести, лъскави с дължина 12.5 см, леко извити в края. Цветовете са восъчни, с форма на тромпет и размер 5-7 до 12 см за вида "Hendersonii" и 15 см за вида "Grandiflora". Allamanda cathartica "FLORE PLENA" е с кичести цветове и лек аромат. Стъблата са вдървесинели и трява да се оформят навреме преди да загубят своята еластичност, редовното подкастряне не позволява да се оголят и допринася за по-обилен цъфтеж.

• Цъфтеж – цяло лято.
• За да развие цветни пъпки, Аламандата се нуждае от подкастряне в края на зимата и ярко, силно слънце, минимум 4 часа на ден пряко слънчево огряване и по-възможност по-висока въздушна влага.
• Аламанда изисква максимално количество светлина и топлина, през зимата мин. температура за правилно развитие на растението – 15°С; листата измръзват при температура под –1°С.
• Подхранване на две седмици.
• Обилно поливане през лятото, леко засушаване от ноември до февруари.
• Необходимо е обилно подхранване с универсален тор от края на зимата до есента.
• В началото на март се подкастря на 1 или 2 пъпки и се пресажда преди да е започнала активната вегетация.
• Растенията цъфтят по-добре когато са в тясна саксия.

Бертелотов звездан (Lotus berthelotii)

Звезданът е прекрасно растение за висяща саксия, което все по-често се предлага през пролетта. Той спада към храстите и в основата си образува вдървени полегнали или извити надолу клони с нежни листенца, дълги до 2см, покрити със сребристи власинки. Връхните цветове, групирани по краищата на разклоненията на стъблата, са с дължина Зсм и пурпурни на цвят. Новост на пазара е бакьреножълтият Lotus maculatus „Голдън флаш". За разлика от Lotus berthelotii, той цъфти през цялото лято.

Период на цъфтене: Март - април.
Произход: Острови Зелени нос и Канарски острови.
Месторастене: Светло до слънчево.
Субстрат: Оптимална пръст, глинесто - песъчлива градинска пръст, пръст за балконски цветя.
Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние ЗОсм едно от друго.
Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа равномерно леко влажно, но в никакъв случай мокро. Ако туфите изсъхнат, веднага опадват листата. От февруари до октомври се наторява всяка седмица. Висока потребност от подхранване.
Други грижи: След цъфтежа се пресажда.
Презимуване: Преди да настъпят студовете се прибира, тъй като е чувствителен на студ. Съхранява се на светло и не по-топло от 10°С. Полива се малко.
Вредители, болести: Листни въшки.
Размножаване: Чрез връхни резници през февруари/март или август/септември при температура на почвата 20-25°С. Лесно се вкореняват.
Съвети за оформление: Със сребристите си листа, които през лятото силно избуяват, звезданът дори след като прецъфти е атрактивно растение за висящи саксии, колони или сандъчета по парапета на балкона.

Агератум, мексикански див коноп (Ageratum houstonianum)

Среща се в различни сини и виолетови нюанси. Ботаническото име на отглеждания у нас като едногодишен полухраст е изведено от гръцкото Ageraton. To означава „неостаряващ" и вероятно насочва към продължителния период на цъфтене. В зависимост от сорта, агератумът достига височина от 15 до 6О см, формата на листата му е сърцевидна до закръглена като яйце. Кошничките са разположени в щитове и при чистия вид са небесносини до сребристо сини. За култура в сандъче се препоръчват ниски с компактен растеж Fj-хибриди, като „Синият Дунав" (15 до 20см, средно син), „Северно море" (15 до 20см, тъмносин), „Пасифик" (20см, пурпурно виолетов, с дребни листа), „Блу блейзър" (15см, светлосин), „Атлантик" (20см, ултрамариново син).

Период на цъфтене: Май до октомври.
Произход: Мексико, Гватемала, Белиз.
Месторастене: Слънчево до полусенчесто.
Субстрат: Оптимална пръст, пръст за балконски цветя.
Засаждане: Младите растения, купени готови или отгледани самостоятелно (-> Размножаване), се засаждат в съд на разстояние 20см едно от друго.
Поливане, торене: Богато по ливане и торене на всеки две седмици.
Други грижи: Изрязване на прецъфтелите цветове, за да се появят нови.
Презимуване: Не е нужно.
Вредители, болести: Акари.
Размножаване: Чрез семена от януари до март при температура на почвата 18 до 21°С.
Съвети за оформление: Агератумът е устойчив на вятър и си подхожда с Калцеоларията.
Предупреждение: Агератумът съдържа кумарин, който при чувствителни хора може да предизвика дразнене на лигавицата и алергия, а ако се яде - вътрешни кръвоизливи.